22 jun 2012, 11:01

Апокалипсис 

  Poesía » Civil
697 0 0
Някъде в тъмнината изгубих лириката ми
и ако ти си като другите – добре маскираш приликата си.
Не съм от лошите, но май не съм и от добрите.
Когато хората говорят истината, вие ги вините.
Страхувам се - ще съм сама в края,
пътят струва ми се тежък.
Един щом потегли – едва ли да го забележат.
***
Не е ясно кой точно ни зароби, а майка в гроба на сина си рови.
Младите посегнаха към дрогата и всичко почва с пробата.
Дяволът не се смее, мисля и той се бори, за да оцелее.
Толкова ли са зловещи хората, мразим се още от утробата? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Без Име Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??