Роден, за да остане вечно жив,

огрян от светлина лазурна,

той крачи редом с нас правдив,

неотразимо делничен,

с усмивка най-обикновена.

И в зноен пек, и в хладен мрак,

и в ранна пролет, и в късна есен,

към него устремяваме очи,

с надежда тайно скрита в нас,

да ни помогне себе си да преоткрием,

по пътя си неравен и нелесен.

А той спокоен, величав и някак мъдро

властен, уверен в примера на своята

родолюбива сила, с обич искрена

ни гледа и ни се усмихва от портрета,

повярвал искрено и безвъзмездно,

че ще пребъде светлото начало

в съдбата на човека. Знай, радетелю

велики, на слънчевата бяла правда,

че твоят огън винаги ще грее в нашите

сърца, и не съществува тъмна сила

на света, която би могла,да ни отклони

от пътя светъл, който ти ни завеща.

Да, знай и вярвай, ние твърдо и с плам

ще браним, заветите святи и велики,

които ти, безсмъртни Левски, ни остави,

и верни на делата ти смели и достойни

неуморно ще бдим, за да се сбъдне

твоята изконна мечта за щастлив живот,

в нашата древна, свята, българска земя.

Днес ние, твоите потомци, признателно

пред теб коленичим, поклон ти правим

и обещаваме, че ще помним до гроб,

саможертвата красива на достойните

наши предци, които не се примириха

и не сведоха глава пред робските беди,

и доказаха на света със своите героични,

славни дела, че българите не са покорни 

роби, че те не са рая, а смел и горд народ,

в битки смели извоювал своята свобода.