Апостолът на свободата - Левски
Роден, за да остане вечно жив,
огрян от светлина лазурна,
той крачи редом с нас правдив,
неотразимо делничен,
с усмивка най-обикновена.
И в зноен пек, и в хладен мрак,
и в ранна пролет, и в късна есен,
към него устремяваме очи,
с надежда тайно скрита в нас,
да ни помогне себе си да преоткрием,
по пътя си неравен и нелесен.
А той спокоен, величав и някак мъдро
властен, уверен в примера на своята
родолюбива сила, с обич искрена
ни гледа и ни се усмихва от портрета,
повярвал искрено и безвъзмездно,
че ще пребъде светлото начало
в съдбата на човека. Знай, радетелю
велики, на слънчевата бяла правда,
че твоят огън винаги ще грее в нашите
сърца, и не съществува тъмна сила
на света, която би могла,да ни отклони
от пътя светъл, който ти ни завеща.
Да, знай и вярвай, ние твърдо и с плам
ще браним, заветите святи и велики,
които ти, безсмъртни Левски, ни остави,
и верни на делата ти смели и достойни
неуморно ще бдим, за да се сбъдне
твоята изконна мечта за щастлив живот,
в нашата древна, свята, българска земя.
Днес ние, твоите потомци, признателно
пред теб коленичим, поклон ти правим
и обещаваме, че ще помним до гроб,
саможертвата красива на достойните
наши предци, които не се примириха
и не сведоха глава пред робските беди,
и доказаха на света със своите героични,
славни дела, че българите не са покорни
роби, че те не са рая, а смел и горд народ,
в битки смели извоювал своята свобода.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
