4 мар. 2009 г., 06:16

Април

787 0 2
                                                                                                                                        На любимия ми тъжен
                                                                                                                           и  обичан мсесец -
                                                                                                                                             Април!
                                                                                                                                                                            
                                                                                                                                                                                             

С нетърпение ще те очаквам пак да дойдеш,
ти, мой тъжен не прежален и унил април,
колко пъти в този месец аз в тъга съм бил!
Нима сега с топлина в мен ще проблеснеш?

Винаги! Винаги ти в себе си си крил
пролетен полъх, песен на птички
и много, страшно много човешки усмивки,
Ех! Мой тъжен, но прекрасен април...


Какво ли ще ми донесеш и този път
ти, топъл така мечтан неясен април?
Помниш ли как миналата година аз бях пил
от твоята горчилка и как бях на кръстопът!?


Нима днес искаш да ми кажеш ти:
Щастлив ще бъдеш в моите дни,
но аз не вярвам - замълчи, млъкни!
Няма как мой приятел верен да си ти.


Веднъж ли съм живял в тез тревоги?
Веднъж ли си пораждал в мен скръбта?
Но вече сам не зная как така любовта,
любовта ми към теб става все по-голяма!


Кажи ми още сега без лъжа, месецо любим,
щастлив ли наистина ще съм този път с теб,
ще мога ли без лош спомен аз да ти простя
и в твоите топли дни да сме двама аз и тя!?


                      03.III.2009.
                              15:57 Часа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много дълги редове, спъвам се и губя мисълта ..не претоварвай стиха, по-малко думи, но по-наситени емоциално-това е идеята на поезията, това прилича на проза в рими, ако мога така да се изразя, а иначе си оригинален и имаш много добри идеи, опитай се да не прекаляваш и с определенията- избери едно, но силно, защото колкото повече са определенията толкова по-малка е силата на всяко едно от тях.Опитай се да бъдеш конкретен и да спазваш една гама на настроението.Надявам се, че ще приемеш приятелската ми критика положително.Желая успехи!
  • мисля, че трябва доста да го поизгладиш, Илко идеята ти е добра, но определено не се чете гладко
    и между другото, защо е в графа " любовна" ? заради последния стих ли ? (wasntme)
    поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...