4.03.2009 г., 6:16

Април

785 0 2
                                                                                                                                        На любимия ми тъжен
                                                                                                                           и  обичан мсесец -
                                                                                                                                             Април!
                                                                                                                                                                            
                                                                                                                                                                                             

С нетърпение ще те очаквам пак да дойдеш,
ти, мой тъжен не прежален и унил април,
колко пъти в този месец аз в тъга съм бил!
Нима сега с топлина в мен ще проблеснеш?

Винаги! Винаги ти в себе си си крил
пролетен полъх, песен на птички
и много, страшно много човешки усмивки,
Ех! Мой тъжен, но прекрасен април...


Какво ли ще ми донесеш и този път
ти, топъл така мечтан неясен април?
Помниш ли как миналата година аз бях пил
от твоята горчилка и как бях на кръстопът!?


Нима днес искаш да ми кажеш ти:
Щастлив ще бъдеш в моите дни,
но аз не вярвам - замълчи, млъкни!
Няма как мой приятел верен да си ти.


Веднъж ли съм живял в тез тревоги?
Веднъж ли си пораждал в мен скръбта?
Но вече сам не зная как така любовта,
любовта ми към теб става все по-голяма!


Кажи ми още сега без лъжа, месецо любим,
щастлив ли наистина ще съм този път с теб,
ще мога ли без лош спомен аз да ти простя
и в твоите топли дни да сме двама аз и тя!?


                      03.III.2009.
                              15:57 Часа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много дълги редове, спъвам се и губя мисълта ..не претоварвай стиха, по-малко думи, но по-наситени емоциално-това е идеята на поезията, това прилича на проза в рими, ако мога така да се изразя, а иначе си оригинален и имаш много добри идеи, опитай се да не прекаляваш и с определенията- избери едно, но силно, защото колкото повече са определенията толкова по-малка е силата на всяко едно от тях.Опитай се да бъдеш конкретен и да спазваш една гама на настроението.Надявам се, че ще приемеш приятелската ми критика положително.Желая успехи!
  • мисля, че трябва доста да го поизгладиш, Илко идеята ти е добра, но определено не се чете гладко
    и между другото, защо е в графа " любовна" ? заради последния стих ли ? (wasntme)
    поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...