Слънцето в пустинята убива

само с нежната милувка на лъча.

Пясъчните дюни са красиви,

приютили хиляди за вечността.

.

Човек! Там вижда се човек!

С лопатата в ръка копае.

И век разкрива той, след век.

За слънцето горещо тъй нехаещ.

.

Той е завладян от чувства силни,

подобни на безкрайната наркоза.

Потта се лее тъй обилно

и дебне смъртната угроза.

.

Преминават нощи, дни.

Силата му е безкрайна.

Не яде ентусиастът и не спи,

а разкрива светове незнайни.

.

Беше смятан и за луд,

за побъркан, неразбиращ.

И от хората нечут,

той пред нищо не се спираше.

.

Абсолютно сам оставен,

сам спестил си бе парите.

Той историята прави,

сбъдвайки си там мечтите.

.

Там сред пясъка горещ

търси отговори на загадки.

Сред незнанието е свещ,

потвърждаваща догадки.

.

Тъжно е, не го разбраха

учените сухи и закостенели.

На твърденията му се изсмяха,

казаха му: “Врели-некипели”.

.

Капчиците пот във пясъка потъват,

кирка и лопата пак танцуват.

Мускули отново се изпъват,

удар и свистене пак се чуват.

.

Дали ще се върне, дали ще умре?

Дали ще остане запомнен во веки?

Дали свят огромен ще разбере

ключът от загадките, чакан от всеки?