Jul 16, 2010, 8:42 PM

Археолог 

  Poetry » Other
817 0 1
Слънцето в пустинята убива
само с нежната милувка на лъча.
Пясъчните дюни са красиви,
приютили хиляди за вечността.
.
Човек! Там вижда се човек!
С лопатата в ръка копае.
И век разкрива той, след век.
За слънцето горещо тъй нехаещ.
.
Той е завладян от чувства силни,
подобни на безкрайната наркоза. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светозар Петров All rights reserved.

Random works
: ??:??