Аритметика за гларуси

АРИТМЕТИКА ЗА ГЛАРУСИ

... мотаех се край градските фонтани,
бях гладен, жаден, сам – и без пари,
видях как лудият на Варна храни
с две банички три гларуса в зори,

край него долетяха още четири,
и сетне – ескадрила връхлетя! –
а лудият край мене се покетри
върху кашпата с летните цветя,

запита ме: – Валери, как си, братко,
ще хапнеш ли от мен един бюрек?
Ухаеше от фурната тъй сладко! –
направо се почувствах жив човек,

и тихо размечтах се – да съм птица,
ако не може днес, във друг живот,
все ще ми хвърли къшей топла пица
печалният квартален идиот.

Елате? – покрай старата пекарна,
и не носете никакви пари!...
С един бюрек аз – Лудият на Варна,
ще ви нахраня утре във зори!