Аромат на буря

На парфюм замириса, омаен,
и аз съм настроен лирично.
На пейка самотна мечтая,
със мисли съвсем неприлични...

Вятърът с мен се закача,
подухва към мен аромат,
който подсказва: Жена е!
Ех, палав вятър, крилат..

Развява коси с цвят на кестен
и вдига полата игриво,
а аз подсвиркам си песен,
и взирам се там закачливо...

- Здравейте, Госпожице! Как сте?
Какво време само? Прекрасно!...
- Привет! Госпожа! И добре съм!
Млада, със син в трети клас...

- Простете! Аз просто... такова...
Очите погледнах, смутен...
- За нищо! Наблизо е входа!
На завет елате със мен!...

И там, в тишината безвятърна,
в измачкан от ласки костюм,
ме целуна жена със характер,
и много омайващ парфюм...

- Аз всяка сутрин минавам!
- Седите си тук замечтан...
- Сякаш буря за Вас, обещана,
да премине Жена-ураган..

- Така, моя мила Госпожо,
за прогнозата няма да питам!?...
- Но кога ще Ви видя отново,
че аз като птица отлитам?...

- Сега ще ме търсите вечер,
след вятъра огънят гасне.
- И моля, по-малко облечен,
вратата след входа е вдясно!...

15.03.2013
Д. Антонов (diester)