Ароматът на небето
Ароматът на небето си отиде
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.
Лимонената стълба до стената
дълбае дупки с дървен крясък.
И арфата, напук в житата,
зарови струните си в мокър пясък.
Ароматът на небето си отиде,
звукът за помощ скърцна с тон забравен
и копринените стъпки на морето
изхвърлиха един почти удавен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стела Все права защищены
