13.03.2013 г., 7:54 ч.  

Ароматът на небето 

  Поезия
560 0 5
Ароматът на небето си отиде
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.
Лимонената стълба до стената
дълбае дупки с дървен крясък.
И арфата, напук в житата,
зарови струните си в мокър пясък.
Ароматът на небето си отиде,
звукът за помощ скърцна с тон забравен
и копринените стъпки на морето
изхвърлиха един почти удавен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Предложения
: ??:??