libertasanima (Стела)
123 106
13.03.2013 г., 7:54 ч.  

Ароматът на небето 

  Поезия
536 0 5

Ароматът на небето си отиде
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.

Лимонената стълба до стената
дълбае дупки с дървен крясък.
И арфата, напук в житата,
зарови струните си в мокър пясък.

Ароматът на небето си отиде,
звукът за помощ скърцна с тон забравен
и копринените стъпки на морето
изхвърлиха един почти удавен.

© Стела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??