16 нояб. 2011 г., 11:31

Асмодей

1.5K 0 23

АСМОДЕЙ

 

Откога ли насам се навърташ?

Слушай, чупката! И да те няма!

Ти напълно си луд, ти превърташ.

И скучаеш ужасно – за двама.

 

Точно тъй ли намери утеха –

през пролуките да ми надничаш?

Колко мразят те, всички те клеха...

Хващай пътя си, ако обичаш.

 

И недей ми намига лъстиво

със очите на друг хубостник.

Трудно паля се, бавно изстивам.

Меся хляба си. Ти просеник

 

ми предлагаш. На всичко отгоре

райско плодче и чаша абсент...

Откажи се! Не искам да споря!

Ще остана за теб прецедент...

 

Чу ли, хващай си пътя! Не чакай!

Скрий се в своя уютен, стар мит!

Разрушителю древен на брака,

бързо беж, докато... не си бит!

 

                                                                Асмодей

                                                            – в еврейската митология – зъл дух

                                                               на браковете, разлъчник.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ЦВЕТИ,ДОРИКА,МАРИЯ,благодарна съм ви за отделеното време!!!
  • Първо - научих значението на тази непозната за мен дума!
    И второ, а то може би е още по-важно, не мога да не те поздравя за прекрасното стихотворение! Овладян стих, ритмика, закачливост - един достоен комплект от умения, на които доста пишещи биха ти завидели!
  • Много хубаво.
  • Виж ти какви духове навестяват лирическата!Но тя си знае работата, няма защо да я съветвам!!!Поздравления за интересното хрумване!
  • АНГЕЛ,ИВОН,РОСИ,ЕЛИ,СИЛВИЯ,БОРКО,ТАНЯ,АНТОАН,
    ЧЕСТИТО ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...