Всъщност кога успя злобата и жлъчта,

да се вкорени толкова надълбоко в 

човешките взаимоотношения, и то

в такива грандиозно грозни измерения.

Откога е в сила тази традиция, изпадналият 

в нужда да бъде посрещан с типичната,

неизменна, подигравателно иронична усмивка.

Ако някой потърси състрадание ще сгреши,

никой не би помислил да предложи утеха,

единствено което може да се появи е силен юмрук 

в челюстта, старателно обвит в лицемерие, 

там до ръба, възможна е и загуба на равновесие.

Това ли остана от предполагаемата

красота и очакваната радост в 

живота на тази Земя.

Не е ли достатъчно тежка човешката

съдба, ами някои ни заливат и със

сериозни количества от отпадъчната

си енергия.

Това ще да е производна на тяхната

ежедневна борба за надмощие, гръмка

суета, жестокост без колебание, и диви

мечти за превъзходство и пари,

потъпкващи всякакви романтични

идеали, преминаващи всички морални

граници. 

Вече много хора обичат да 

причиняват страдание, предизвикат 

ли го веднъж, от него черпят 

задоволство и вдъхновение.