Всъщност кога успя злобата и жлъчта,
да се вкорени толкова надълбоко в
човешките взаимоотношения, и то
в такива грандиозно грозни измерения.
Откога е в сила тази традиция, изпадналият
в нужда да бъде посрещан с типичната,
неизменна, подигравателно иронична усмивка.
Ако някой потърси състрадание ще сгреши,
никой не би помислил да предложи утеха,
единствено което може да се появи е силен юмрук
в челюстта, старателно обвит в лицемерие,
там до ръба, възможна е и загуба на равновесие.
Това ли остана от предполагаемата
красота и очакваната радост в
живота на тази Земя.
Не е ли достатъчно тежка човешката
съдба, ами някои ни заливат и със
сериозни количества от отпадъчната
си енергия.
Това ще да е производна на тяхната
ежедневна борба за надмощие, гръмка
суета, жестокост без колебание, и диви
мечти за превъзходство и пари,
потъпкващи всякакви романтични
идеали, преминаващи всички морални
граници.
Вече много хора обичат да
причиняват страдание, предизвикат
ли го веднъж, от него черпят
задоволство и вдъхновение.
© Бойко Виденов Всички права запазени