Хайде разпнете ме! Знам, че съм грешник.
Хайде хвърлете по мене с пръстта.
Колко сте жалки, направо сте смешни,
грешник съм - да, но не лазя в калта.
Хайде де, вижте ме колко съм грешен.
Цял изтъкан от порок, без морал.
Бил съм лъжец и мошеник, а вещи
казват, че знаели всичко за мен.
Никой от вас не е плакал със мен,
нощем, когато съм сам, без душа.
Никой от вас не намери и време
в мен да открие от обич следа.
Хайде, разпнете ме! Колко съм грешен!?
Грешник съм, съден от грешни души.
Аз съм си аз и дори да съм грешник,
плащам с онези потайни сълзи.
© Владимир Йосифов Все права защищены