31 мая 2007 г., 13:13

Аз гърдите не видях

786 0 13
             Аз гърдите не видях

Чудно ми е тез кокони
що пестят за силикони?
Че гърдите моделират,
че бедрата коригират...!

Чуйте мойто скромно мнение:
тез неща са без значение!

Снощи де се запилях?!
Помня - пак в Кратунци бях!

Времето си не загубих,
там една кратунка любих!

Доста си приказвах с нея -
кой отде е, как живее...

В разговори, чрез словата -
тъй разкрива се душата.

Стигнахме и по-нататък.

Имаше ли тя гърди!?

Нека друг да го твърди:
аз целувах по страните,
устните и по очите.
И я милвах по косата,
шията и рамената.

А гърдите  - не видях!

И бедрата не видях -
аз работих между тях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Удобна си ми много, СветланАл!
    И тука ще повторя тези думи,
    които още Шекспир е казАл:
    "На нас ни трябват мърши -
    с тях работа се върши!"
    )
  • Аз, Етчи, само затова и го пуснах - защото туй за автобуса съвсем, съвсем не беше ми по вкУса! Какво ще правя, ако идете не знам - ще трябва втори вкус да си създам! Правете се каквито искате, а аз не мога да не ви обичам вас!
  • То и гърдите й и краката й като мойте - криви, ама удобни! Важно е работа да се върши, браво на тебе!!!
  • Сига чак ли риши дъ гу кажиш?
    Ми моя дофтур вечи съ съглъси.
    Ощи малку съвсем ши съ уткажиш
    ут думити си куи модни съ били.
    Ни видя ли що жини съ събрахми,
    пучти съ нъпълни вечи афтубусъ.
    Дури и в кътълог съ групирахми ...
    Ангар, май честу сменяш си вкусъ.

    Усмихна ме както винаги ...

    Поздрав и усмивка.
  • Хубава сутрешна усмивка е твоят стих ))

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....