31 may 2007, 13:13

Аз гърдите не видях

  Poesía
789 0 13
             Аз гърдите не видях

Чудно ми е тез кокони
що пестят за силикони?
Че гърдите моделират,
че бедрата коригират...!

Чуйте мойто скромно мнение:
тез неща са без значение!

Снощи де се запилях?!
Помня - пак в Кратунци бях!

Времето си не загубих,
там една кратунка любих!

Доста си приказвах с нея -
кой отде е, как живее...

В разговори, чрез словата -
тъй разкрива се душата.

Стигнахме и по-нататък.

Имаше ли тя гърди!?

Нека друг да го твърди:
аз целувах по страните,
устните и по очите.
И я милвах по косата,
шията и рамената.

А гърдите  - не видях!

И бедрата не видях -
аз работих между тях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Удобна си ми много, СветланАл!
    И тука ще повторя тези думи,
    които още Шекспир е казАл:
    "На нас ни трябват мърши -
    с тях работа се върши!"
    )
  • Аз, Етчи, само затова и го пуснах - защото туй за автобуса съвсем, съвсем не беше ми по вкУса! Какво ще правя, ако идете не знам - ще трябва втори вкус да си създам! Правете се каквито искате, а аз не мога да не ви обичам вас!
  • То и гърдите й и краката й като мойте - криви, ама удобни! Важно е работа да се върши, браво на тебе!!!
  • Сига чак ли риши дъ гу кажиш?
    Ми моя дофтур вечи съ съглъси.
    Ощи малку съвсем ши съ уткажиш
    ут думити си куи модни съ били.
    Ни видя ли що жини съ събрахми,
    пучти съ нъпълни вечи афтубусъ.
    Дури и в кътълог съ групирахми ...
    Ангар, май честу сменяш си вкусъ.

    Усмихна ме както винаги ...

    Поздрав и усмивка.
  • Хубава сутрешна усмивка е твоят стих ))

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...