12 сент. 2006 г., 15:59

Аз и огледалото

Поэзия

729 0 4

Погледнах в огледалото днес
и видях жена погрозняла и жалка,
от мъка и тревоги бе набръчкана горката,
а аз очаквах себе си да видя...

Тя седеше срещу мен-мълчеше...
Клющава,дребна,тъжна.
Уплаших се и от огледалото се дръпнах.
После пак застанах,

но тя отново пред мен се появи,
паничаски спокойна,тиха,
а аз и се развиках
заповядах и да изчезне от там.

Напрано беше...
Тя ме гледаше в очите
и все така мълчеше...
Но нали никога човек от себе си не може да избяга...

Това е неписан закон-доказана истина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ви на всички,от все сърце!!!

2007-09-28T14:42:14+03:00
moni_78 (Момчил Минков )

Благодаря ти много,че и вдухваш кураж!И аз мисля така!

2006-09-12T16:53:52+03:00
sweet_dream`s (Мария Амбова)

Мила Галина, ПОЗДРАВ от мен и необръщай внимание на ... "професора" Иванов, това е нормално за него, но пък на кой ли му пука за мнението и оценките му?

2006-09-12T16:48:28+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Пак ли ти с твоите "умнотии"?

2006-09-12T16:42:59+03:00