Главата ми бучи.Трещи. Ечи.
Не мога да поема нито дума.
Не говори. Не чувам. Не крещи!
Днес вече Аз и Ти не се римуват.
Днес Аз и Ти са само две лица
живели под една и съща стряха,
превърнали се неусетно в Той и Тя.
Класически недоигран спектакъл.
Издирам листа и кънти. Кърви. Бръжди.
Изплювам като измет всяка дума.
И за учудване, престава да боли.
Самотното ми Аз се ражда...
и изплаква
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова Все права защищены