Главата ми бучи.Трещи. Ечи.
Не мога да поема нито дума.
Не говори. Не чувам. Не крещи!
Днес вече Аз и Ти не се римуват.
Днес Аз и Ти са само две лица
живели под една и съща стряха,
превърнали се неусетно в Той и Тя.
Класически недоигран спектакъл.
Издирам листа и кънти. Кърви. Бръжди.
Изплювам като измет всяка дума.
И за учудване, престава да боли.
Самотното ми Аз се ражда...
и изплаква
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
