Аз и ти
Аз и ти
Аз нежност съм.
А ти - погубваща се страст.
Харесват те.
Дори те благославят.
И върху този черно-бял контраст
крепи се моят свят – поизоставен.
Ти вечер си,
а аз - надничаща зора.
Несмела.
И отхвърлена, и плаха.
Към теб отправя се житейската река
и те понася върху гребена вълната.
Аз тиха съм.
А ти си взрив от смях.
Вибриращ.
Във мелодия безумна.
Към мен посяга какавиден мрак –
изгубен глас във глуха стомна.
Ти песен си.
А аз съм разказ.
Недоразказан.
Незавършен, неизпят.
Ти давиш се на думите в екстаза
и те изпълват празнините в нас.
Различни сме.
Но като двете длани,
погалили лицето на дете.
Еднакви сме,
еднакво неразбрани,
като любов, разцепена на две.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Стефанова Все права защищены
