23 окт. 2011 г., 18:26

Аз и ти 

  Поэзия » Философская
1122 0 8

Аз и ти

 

Аз нежност съм.

А ти - погубваща се страст.

Харесват те.

Дори те благославят.

И върху този черно-бял контраст

крепи се моят свят – поизоставен.

 

Ти вечер си,

а аз - надничаща зора.

Несмела.

И отхвърлена, и плаха.

Към теб отправя  се житейската река

и те понася  върху гребена вълната.

 

Аз тиха съм.

А ти си взрив от смях.

Вибриращ.

Във мелодия безумна.

Към мен посяга какавиден мрак –

изгубен  глас във  глуха стомна.

 

Ти песен си.

А аз съм разказ.

Недоразказан.

Незавършен, неизпят.

Ти давиш се на думите в екстаза

и те изпълват празнините в нас.

 

Различни сме.

Но като двете длани,

погалили лицето на дете.

Еднакви сме,

еднакво неразбрани,

като  любов,  разцепена на две.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??