19 мая 2012 г., 01:59

Аз и Ти

753 0 0

                                   Аз:

                                           Порой от сълзи!

                                           Не мога да ги спра!

                                           Буря е в душата ми!

                                           Сърцето ме боли, бие!

                                           Не спира, боли!

                                           Искам да си до мен! Винаги!

                                           Липсваш ми!

                                           Порой от сълзи!

                                               

                                  Ти:

                                           Обич е да съм част от твоите мисли!

                                           Обич е да съм с теб в нежна игра на чувства и страст!

                                           Обич е като те няма, но сърцето говори!

                                           За теб и за мен!

                                   

                                 Аз:

                                           Сълзите укротиха се.

                                           Очите все още тъжни са.

                                           Душата - пак буря е.

                                           Сърцето не мога да спра.

                                           То бие за теб. Обич  е!

                                            Бие, за да сме двамата!

                                                        

                                            Потъвам в мрак!

                                            Сгушвам се в теб като врабец премръзнал.

                                            Слушам тишината!

                                            Твоето сърце ще ми напомня, че не съм сама.

                                             Щом те няма, милвам образа, по памет нарисуван!

                                             Ще спра сълзите, но сърцето пак ще бие, бие, бие...!            

 

 

       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДАНИЕЛА РАЙКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...