Вятърът навън бесува,
а преди това бесуваше в мен.
Дихания във въздуха лудуват,
какъв ли ще е утрешният ден?

Нощта навън е толкоз ненаситна!
С пълни шепи вятърът краде...
И в съня нахлува със стъпки ситни,
разперила своите силни ръце .

Каква стихия само!
Как силно своите емоции тръби!
Сега не сме с тебе двама

и нощта между нас трепти...
                                                                       

4.06.2001г.