Аз и вятърът от спомени
Зазидах си душата с кал.
С чернилка от спомени я залях.
И после изградих й параван,
за да не я вижда заобикалящият свят.
Пуснах болката си по вятъра
и в див ураган прерастна той.
Помете всичко... хора, сгради,
останахме отново само аз и той....
Загърбих и себе си, и него,
а после продължих сама -
и гола, и нещастна бях със вятъра,
бях гола... без душа....
27.09.2009.година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
