Зазидах си душата с кал.
С чернилка от спомени я залях.
И после изградих й параван,
за да не я вижда заобикалящият свят.
Пуснах болката си по вятъра
и в див ураган прерастна той.
Помете всичко... хора, сгради,
останахме отново само аз и той....
Загърбих и себе си, и него,
а после продължих сама -
и гола, и нещастна бях със вятъра,
бях гола... без душа.... ...