Аз и зимата
Аз и зимата си приличаме.
Много.
По косѝ,
по тела,
по сърце.
Щом завее немирния вятър
ни сковава и двете ръце.
И студени сме.
До вледеняване.
И отвънка сме целите в лед.
И декември сме,
и сме май,
и сме лято,
и гори онзи огън във нас.
Аз и зимата се обичаме.
Много
и се лъжем че всичко е в ред.
Само
крехка, кокичена нежност
разтопява дебелия лед.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
