Аз и зимата си приличаме.
Много.
По косѝ,
по тела,
по сърце.
Щом завее немирния вятър
ни сковава и двете ръце.
И студени сме.
До вледеняване.
И отвънка сме целите в лед.
И декември сме,
и сме май,
и сме лято,
и гори онзи огън във нас.
Аз и зимата се обичаме.
Много
и се лъжем че всичко е в ред.
Само
крехка, кокичена нежност
разтопява дебелия лед.
© Анета All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
