7 авг. 2008 г., 20:12

Аз ли?

1K 0 0

Изживях голяма болка и не виждах светлина

всеки път пропадах, щом проронвах сълза.

Не виждах смисъла във нищо, живях едва-едва.

Но дойде и моят час, и сега щастлива съм аз.

През трудностите преминавам и приятелска ръка подавам.

Да обичам е спасение, да наранявам не ми е намерение.

Живота в песен си превърнах, от балада ритъма изтръгнах.

Намерих сили да се боря и в Миналото да не живея,

за Бъдещето вече дори да копнея.

Сега съм тук и погледът ми млад се закача,

на купона пръв изскача!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валиша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...