7.08.2008 г., 20:12 ч.

Аз ли? 

  Поезия » Друга
618 0 0

Изживях голяма болка и не виждах светлина

всеки път пропадах, щом проронвах сълза.

Не виждах смисъла във нищо, живях едва-едва.

Но дойде и моят час, и сега щастлива съм аз.

През трудностите преминавам и приятелска ръка подавам.

Да обичам е спасение, да наранявам не ми е намерение.

Живота в песен си превърнах, от балада ритъма изтръгнах.

Намерих сили да се боря и в Миналото да не живея,

за Бъдещето вече дори да копнея.

Сега съм тук и погледът ми млад се закача,

на купона пръв изскача!

© Валиша Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??