Изживях голяма болка и не виждах светлина
всеки път пропадах, щом проронвах сълза.
Не виждах смисъла във нищо, живях едва-едва.
Но дойде и моят час, и сега щастлива съм аз.
През трудностите преминавам и приятелска ръка подавам.
Да обичам е спасение, да наранявам не ми е намерение.
Живота в песен си превърнах, от балада ритъма изтръгнах.
Намерих сили да се боря и в Миналото да не живея,
за Бъдещето вече дори да копнея.
Сега съм тук и погледът ми млад се закача,
на купона пръв изскача!