Аз ли бях прекалено наивна?
Ти ли беше изкусен лъжец?
Що' не спрях този флирт отначало,
а отчаяно влюбих се в теб.
Все повтарях – почти невъзможно е
след измама да бъдеш пак цял,
със парченцата обич събрани
да нареждаш мозайка във кал.
Все си казвах..., а ето отново
залюля ме любовен кошмар.
Пак поглеждам света от високо
и летя ли, летя ли, летя...
Колко въздух ще дишам?-не зная.
Щом е писано, нека да бъде.
Ако Бог ме изпраща във Рая,
коя съм аз да променям посоки!?
© Анета Все права защищены