Аз ли бях прекалено наивна?
Аз ли бях прекалено наивна?
Ти ли беше изкусен лъжец?
Що' не спрях този флирт отначало,
а отчаяно влюбих се в теб.
Все повтарях – почти невъзможно е
след измама да бъдеш пак цял,
със парченцата обич събрани
да нареждаш мозайка във кал.
Все си казвах..., а ето отново
залюля ме любовен кошмар.
Пак поглеждам света от високо
и летя ли, летя ли, летя...
Колко въздух ще дишам?-не зная.
Щом е писано, нека да бъде.
Ако Бог ме изпраща във Рая,
коя съм аз да променям посоки!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
