23 июл. 2009 г., 18:01

Аз не съм тук… аз не съм цяла

1.1K 0 8

Душата ми непълна е без тебе…

Като слънце без последния лъч…

този, който събужда земята…

Като картина… без която е пусто у дома

Непълно е сърцето… бие... ала за кого?...

Всичко е празно без теб…

Даже и тишината ме изостави…

И виното не горчи по същия начин…

- не горчи тъй силно…

И небето е пусто… толкова синьо…

самотно в своята синева…

Устните ми са пресъхнали… жадуват те…

Ръцете ми… в страшния мрак…

в студената нощ... пак за теб се протягат…

Не намирам начин да запълня деня си…

Без тебе… и той опустя…

Светът ми обедня…

Аз не съм тук… аз не съм цяла…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина, светът е празен и безинтересен без любимия човек. Затова се говори за две половинки на едната душа.Но ако половинките са действително съответни, те не би трябвало да се разделят.Максимална оценка.
  • Красива изповед. И толкова познато. Поздравления, страхотно е.
  • Прекрасно е... Нищо, че е доста тъжно. Поздрав !
  • извинявам се че оставих коментар две М но просто така се палучи.Искам да ти кажа,че стихотворението ти е прекрасно много ми харесва сякаш това е викът на твоята невинна изоставена душа.Лично на мен много ми хареса макар че ме обвзе страх доста е романтично същевременно носещо в себе си болка и тъга.Нима си много наранена от любовта и се чувстваш на половина без любимия човек.Де да бяха и другите като теб любовта им към своите половинки да ги изгаря,да ги боли,но нима любовта не е еднаква във всички сърца тя е една но при всеки се появява с други лица,а понякога дори с маска.Поздравления още веднъж за този стих и продължавай винаги така да покажеш любовта с истинското му лице
  • Цяла си и още как! Прочетох всичко твое. Пиши, Михаела! Прегръдки!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...