23.07.2009 г., 18:01

Аз не съм тук… аз не съм цяла

1.1K 0 8

Душата ми непълна е без тебе…

Като слънце без последния лъч…

този, който събужда земята…

Като картина… без която е пусто у дома

Непълно е сърцето… бие... ала за кого?...

Всичко е празно без теб…

Даже и тишината ме изостави…

И виното не горчи по същия начин…

- не горчи тъй силно…

И небето е пусто… толкова синьо…

самотно в своята синева…

Устните ми са пресъхнали… жадуват те…

Ръцете ми… в страшния мрак…

в студената нощ... пак за теб се протягат…

Не намирам начин да запълня деня си…

Без тебе… и той опустя…

Светът ми обедня…

Аз не съм тук… аз не съм цяла…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина, светът е празен и безинтересен без любимия човек. Затова се говори за две половинки на едната душа.Но ако половинките са действително съответни, те не би трябвало да се разделят.Максимална оценка.
  • Красива изповед. И толкова познато. Поздравления, страхотно е.
  • Прекрасно е... Нищо, че е доста тъжно. Поздрав !
  • извинявам се че оставих коментар две М но просто така се палучи.Искам да ти кажа,че стихотворението ти е прекрасно много ми харесва сякаш това е викът на твоята невинна изоставена душа.Лично на мен много ми хареса макар че ме обвзе страх доста е романтично същевременно носещо в себе си болка и тъга.Нима си много наранена от любовта и се чувстваш на половина без любимия човек.Де да бяха и другите като теб любовта им към своите половинки да ги изгаря,да ги боли,но нима любовта не е еднаква във всички сърца тя е една но при всеки се появява с други лица,а понякога дори с маска.Поздравления още веднъж за този стих и продължавай винаги така да покажеш любовта с истинското му лице
  • Цяла си и още как! Прочетох всичко твое. Пиши, Михаела! Прегръдки!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...