Аз - несъвършенната
Аз съм само миг във времето,
където пясъчните кули се издигат.
Там, където илюзорни, светли замъци
със вълните нежни се целуват.
Рухват разпилени златни пясъци
дъх стаили в прегръдките на бурите,
морето ги отнася надълбоко в себе си,
за да ги свие във черупките на мидите.
Песъчинка съм във дланите на времето.
Перленно прераждам се в бездумие.
Ненамереното щастие лежи на дъното.
Просто... потърси ме, намери ме!
Аз - несъвършената и илюзорната,
в гънките на времето израствам.
Потърси ме, надълбоко в себе си,
бисерна от обич там те чакам.
Разтвори ме в този миг от времето,
когато ветровете в мен притихват,
а буреносните вълни в сърцето
най-съвършената любов рисуват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
