7.11.2007 г., 11:51 ч.

Аз - несъвършенната 

  Поезия
1111 0 19
Аз съм само миг във времето,
където пясъчните кули се издигат.
Там, където илюзорни, светли замъци
със вълните нежни се целуват.
Рухват разпилени златни пясъци
дъх стаили в прегръдките на бурите,
морето ги отнася надълбоко в себе си,
за да ги свие във черупките на мидите.
Песъчинка съм във дланите на времето.
Перленно прераждам се в бездумие.
Ненамереното щастие лежи на дъното.
Просто... потърси ме, намери ме! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??