10 апр. 2005 г., 13:44

Аз пред теб стоя

1.1K 0 0

        Аз пред теб стоя,
        бленуван образ мой. 
        Всяко кътче в моята душа
        гори да бъде твое.

        Далеч си ти оттук, уви,
        ела и прегърни ме.
        Жадувам те, ела,
        заедно да бъдем с теб сега.

        Идваш в моя сън ти  всяка нощ,
        кълнеш ми се във вярност, 
        в любов ми се вричаш,
        мене казваш, че обичаш. 
        Но събудя ли се,
        о, теб те няма,
        пак сама съм аз.
        Размишлявам над живота,
        стоя и мисля пак за теб. 
        Твоито име отново изричам,
        усещам, че аз те обичам.
        Факелът на любовта в мене гори.

        Хора различни, образи разни,
        целият свят събран е тук сякаш, но…
        Чувам твоя глас отново. Ето,
        шепнеш тихи думи ти на мен.
        Щастието ми сега е цяло. 
        В ъглите на стаята се взирам,
        южен вятър вънка вей,
        ято птици пак прелита.
        Ти не тръгвай, не, недей.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...