Аз пред теб стоя,
        бленуван образ мой. 
        Всяко кътче в моята душа
        гори да бъде твое.

        Далеч си ти оттук, уви,
        ела и прегърни ме.
        Жадувам те, ела,
        заедно да бъдем с теб сега.

        Идваш в моя сън ти  всяка нощ,
        кълнеш ми се във вярност, 
        в любов ми се вричаш,
        мене казваш, че обичаш. 
        Но събудя ли се,
        о, теб те няма,
        пак сама съм аз.
        Размишлявам над живота,
        стоя и мисля пак за теб. 
        Твоито име отново изричам,
        усещам, че аз те обичам.
        Факелът на любовта в мене гори.

        Хора различни, образи разни,
        целият свят събран е тук сякаш, но…
        Чувам твоя глас отново. Ето,
        шепнеш тихи думи ти на мен.
        Щастието ми сега е цяло. 
        В ъглите на стаята се взирам,
        южен вятър вънка вей,
        ято птици пак прелита.
        Ти не тръгвай, не, недей.