AЗ ЩЕ ОЦЕЛЕЯ
Дори земята някога да спре да се върти
и светът от мъка в тъмнина, той сам себе си да съкруши.
Аз пак ще продължа тогава от светлината твоя да живея
и, взел искра от твоята душа, аз пак ще оцелея.
Дори и слънцето самотно да угасне, останало без своите лъчи
и луната тъжна за свойто слънце да изплаче тя по него своите очи.
Аз тъй ще продължа тогава от топлината твоя да живея,
и, взел от топлината на сърцето твое необятно, аз пак ще оцелея.
Дори и океанът с грохот той безсилен да потъне вдън земя
и звездите, страдайки, че няма те къде така прекрасни да се оглеждат във нощта.
Аз знам, ще продължа тогава от тъгата твоя да живея
и, жаден взел една сълза от очите сини твои, аз пак ще оцелея.
Дори и въздухът от жега адова сам обречен да изчезне
и във бездната на Дявола със сълзи горчиви той да влезне,
аз знам, ще продължа тогава от целувката прекрасна твоя да живея
и от хилядите пъти, в които ти си спирала дъха ми, аз ще имам въздух и пак ще оцелея.
Дори земята някога да спре да съществува
и Господ на творението свое с тъга жестока спре да се любува,
аз, взел пера от твойте ангелски крила, към небето поглед ще обърна
и до Бог да литна, аз себе си в красив пегас с усмивка ще превърна.
И тихо ще му кажа той да не тъжи за своето творение
и, погледнал той към теб, ще види, че на земята, слънцето, океанът,
въздух и звездите си негово олицетворение.
© Андриан Георгиев Все права защищены