25 сент. 2006 г., 12:04

Аз, стихията

975 0 19
И мен поиска в рамка да поставиш
като картините във хола на стената -
да бъда нежен образ във мълчание
и с тиха кроткост да крася дома ти.

А в мен бушува огън вулканичен
и земетръс се люшка във петите ми.
Разпенените си вълни да скрие
не съумява океанът на мечтите ми.

И урагани шеметно връхлитат,
набрали мощ след дълго премълчаване,
а после скривам се в пороя на сълзите,
за да измия черното от раните...

Дали след туй ще може да огрее
на обичта дъгата многоцветна?
Ще мога ли да полетя към нея –
тъй дълго ми подрязваха крилете?

Не ме поставяй в рамка от съмнения,
когато искаш да ме имаш цяла!
Понякога съм тихо горско цвете,
но не вирея в сянката на стаята...

Когато съм на слънцето с усмивката,
съм нежна ласка, ала и изгаряща...

Не се побирам в рамка, запомни го!
Стихията ми е изпепеляваща!...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...