Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
25.09.2006 г., 12:04 ч.

Аз, стихията 

  Поезия
803 0 19
И мен поиска в рамка да поставиш
като картините във хола на стената -
да бъда нежен образ във мълчание
и с тиха кроткост да крася дома ти.

А в мен бушува огън вулканичен
и земетръс се люшка във петите ми.
Разпенените си вълни да скрие
не съумява океанът на мечтите ми.

И урагани шеметно връхлитат,
набрали мощ след дълго премълчаване,
а после скривам се в пороя на сълзите,
за да измия черното от раните...

Дали след туй ще може да огрее
на обичта дъгата многоцветна?
Ще мога ли да полетя към нея –
тъй дълго ми подрязваха крилете?

Не ме поставяй в рамка от съмнения,
когато искаш да ме имаш цяла!
Понякога съм тихо горско цвете,
но не вирея в сянката на стаята...

Когато съм на слънцето с усмивката,
съм нежна ласка, ала и изгаряща...

Не се побирам в рамка, запомни го!
Стихията ми е изпепеляваща!...


© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??