Аз, стихията
И мен поиска в рамка да поставиш
като картините във хола на стената -
да бъда нежен образ във мълчание
и с тиха кроткост да крася дома ти.
А в мен бушува огън вулканичен
и земетръс се люшка във петите ми.
Разпенените си вълни да скрие
не съумява океанът на мечтите ми.
И урагани шеметно връхлитат,
набрали мощ след дълго премълчаване,
а после скривам се в пороя на сълзите,
за да измия черното от раните...
Дали след туй ще може да огрее
на обичта дъгата многоцветна?
Ще мога ли да полетя към нея –
тъй дълго ми подрязваха крилете?
Не ме поставяй в рамка от съмнения,
когато искаш да ме имаш цяла!
Понякога съм тихо горско цвете,
но не вирея в сянката на стаята...
Когато съм на слънцето с усмивката,
съм нежна ласка, ала и изгаряща...
Не се побирам в рамка, запомни го!
Стихията ми е изпепеляваща!...
като картините във хола на стената -
да бъда нежен образ във мълчание
и с тиха кроткост да крася дома ти.
А в мен бушува огън вулканичен
и земетръс се люшка във петите ми.
Разпенените си вълни да скрие
не съумява океанът на мечтите ми.
И урагани шеметно връхлитат,
набрали мощ след дълго премълчаване,
а после скривам се в пороя на сълзите,
за да измия черното от раните...
Дали след туй ще може да огрее
на обичта дъгата многоцветна?
Ще мога ли да полетя към нея –
тъй дълго ми подрязваха крилете?
Не ме поставяй в рамка от съмнения,
когато искаш да ме имаш цяла!
Понякога съм тихо горско цвете,
но не вирея в сянката на стаята...
Когато съм на слънцето с усмивката,
съм нежна ласка, ала и изгаряща...
Не се побирам в рамка, запомни го!
Стихията ми е изпепеляваща!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
