14 мая 2006 г., 20:57

Аз съм...

724 0 3

Аз съм... някак неразбрана
от себе си, от теб и от света,
над живота ми тежи забрана,
кошмари виждам щом заспя.

Красотата - боли ме от нея,
кажи накъде да вървя.
Да се обърна дори и не смея,
искам, а не знам да простя.

И към мрака все ме тегли
сянка тъмна в призрачна душа -
създавах и пак ще създавам,
така че започвам сега.

Ако искаш ме разбирай!
Свят, самия теб не си разбрал
колко още като мене
смазваш без да си узнал.

А за мен? Ще се родя отново,
послушна пешка в моята игра.
Сърцето ми е вятър и олово,
а аз съм войн на властната Съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...