14.05.2006 г., 20:57

Аз съм...

722 0 3

Аз съм... някак неразбрана
от себе си, от теб и от света,
над живота ми тежи забрана,
кошмари виждам щом заспя.

Красотата - боли ме от нея,
кажи накъде да вървя.
Да се обърна дори и не смея,
искам, а не знам да простя.

И към мрака все ме тегли
сянка тъмна в призрачна душа -
създавах и пак ще създавам,
така че започвам сега.

Ако искаш ме разбирай!
Свят, самия теб не си разбрал
колко още като мене
смазваш без да си узнал.

А за мен? Ще се родя отново,
послушна пешка в моята игра.
Сърцето ми е вятър и олово,
а аз съм войн на властната Съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...