Аз съм Жива вода
Не, не е за чужди очи любовта ни.
Притаена, по тъмно, тя обвита е в грях.
Дори и в съня любовта си ще браним,
ще горим, пък било и от страх-
за това, че разсърдихме Господ!
Но поели по глътка от жива вода,
вървим по пътеката, вечната-
сърце до сърце и ръка в ръка.
С теб ставам след вражите удари,
знаейки - краката ще заздравя,
Ти вятърът мой си, повдигащ крилете,
а аз нежно ще те благословя.
И с длани студеният свят ще полирам,
галейки те кадифено в утринта-
със обич ще стопля сърцето. Избирам-
и с ръце, и с очи... Аз съм Жива вода!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
