Чуй ме, аз съм тук,

сред твойта стая,

в тая  тишина!

Близо съм,

с дъх си мене ще сетиш -

ще  ти нося топлина!

И не защото ме обичаш,

но защото  съм сама,

този дар от мен да имаш -

дори с цената да  умра!

Тук съм, когато заспиваш

и се моля приказен да бъде твоят сън.

Взирам се, в захлас се увличам,

както се полъх увлича с трепетен звън!

И виждам как е красиво,  щом дъх из гръдта ти танцува!

И как плът ми с тоя танц  да литне бленува!

А когато се утро разбуди,

ще тръпне сърце ми, от плам ще  искри!

Ще грейне лице ми, с жар ще блести.

И не ще има нещо по-непретворимо,

кога ти, прелест моя, отвориш очи!

Нека ги погледам тогава, пред мен замълчи.

И тоя миг от прашец на диво цвете,

с вятър  побегнал

в  неспир на тиха песен превърни.

Понеже  съм аз оназ'  размечтана, която мечти си

на сън  посвети,

която живот си на блян подари

и в твое обаяние навек ще гори!