Изникнаха ми всички мъдреци,
но не са ми помъдрели мислите!
Същата съм, както и преди
и още вярвам в приказки и принцове -
за принца, който търси Пепеляшка
със стъклена пантофка във ръка
и тиквата, превърната в каляска
от пръчката на феята добра.
Аз вярвам във жабока грозен,
орисан да живее в самота,
дорде принцесата не го целуне
и го превърне в принц-мечта!
Аз вярвам в спящата красавица,
която 100 години кротко спи
и чака смелия герой от някъде -
да я целуне, да я възкреси!
Аз вярвам в Палечка дори,
която лястовица, черно-бяла,
отнася в топлите страни.
И заживява в цветето със краля!
Аз търсих себе си във Пепеляшка.
И принца срещнах нявга, май.
Не ме разхождаше в каляска,
но пък се возихме в трамвай!
Но, като мене, други Пепеляшки,
във принца впиваха очи.
Със някоя от тях отпраши...
Не ми остави тиквичка дори!
После бях принцеса на жабока.
А той си беше истински жабок!
И го целувах диво, кротко...
Ще си остане в блатото до гроб!
Реших да бъда спящата красавица.
Сънувах най-ужасния кошмар!
И, вместо със целувка страстна,
арогантен мъж събуди ме с шамар!
Сега във Палечка ще се превърна!
Не чакам лястовици и цветя!
Навярно лешояд ще ме прегърне
и на магарешки бодил в цвета
ще ме тупне като тежък камък!
А кралят няма да е там.
И няма да живея в замък.
От друга приказка съм, знам!