17.08.2010 г., 19:13

Аз съм от друга приказка

1.1K 0 8

Изникнаха ми всички мъдреци,
но не са ми помъдрели мислите!
Същата съм, както и преди
и още вярвам в приказки и принцове -
за принца, който търси Пепеляшка
със стъклена пантофка във ръка
и тиквата, превърната в каляска
от пръчката на феята добра.
Аз вярвам във жабока грозен,
орисан да живее в самота,
дорде принцесата не го целуне
и го превърне в принц-мечта!
Аз вярвам в спящата красавица,
която 100 години кротко спи
и чака смелия герой от някъде -
да я целуне, да я възкреси!
Аз вярвам в Палечка дори,
която лястовица, черно-бяла,
отнася в топлите страни.
И заживява в цветето със краля!
Аз търсих себе си във Пепеляшка.
И принца срещнах нявга, май.
Не ме разхождаше в каляска,
но пък се возихме в трамвай!
Но, като мене, други Пепеляшки,
във принца впиваха очи.
Със някоя от тях отпраши...
Не ми остави тиквичка дори!
После бях принцеса на жабока.
А той си беше истински жабок!
И го целувах диво, кротко...
Ще си остане в блатото до гроб!
Реших да бъда спящата красавица.
Сънувах най-ужасния кошмар!
И, вместо със целувка страстна,
арогантен мъж събуди ме с шамар!
Сега във Палечка ще се превърна!
Не чакам лястовици и цветя!
Навярно лешояд ще ме прегърне
и на магарешки бодил в цвета
ще ме тупне като тежък камък!
А кралят няма да е там.
И няма да живея в замък.
От друга приказка съм, знам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...