А може би ще е красиво...

Като мислите ми за теб.

Като онзи пролетен ден, нашарен от сенки,

в който ми се усмихна за пръв път?

Може би ще е кратко...

Като дъжд в слънчев ден...

Като дъгата,

която избледнява сред лъчите?

Кажи ми, че ще е истинско,

за да понеса болката,

никога да не си мой...

Кажи ми, че ще мислиш постоянно за мен!

За да скрия сълзите,

които напират...

знаейки, че си при нея.

Излъжи ме, че ме обичаш!

Излъжи ме, че не изпитваш вина,

че си бил с мен!

Излъжи ме, че не можеш да дишаш

без твоето диво цвете!

Аз ще бъда жестока,

докато те изпращам на вратата...

После ще плача.

Аз ще съм незабравима,

когато прегръщаш отмалял

моята котешка същност,

после ще дера във безсилие.

Аз ще съм уханието, което не те оставя да заспиш...

твоето диво, наранено цвете.

Аз...

Ти...

Аз... ще обичам...

Ти... ще ме лъжеш...

Аз ще съм щастлива в заблуди и мъка

Ти ще си изгубен и виновен

Аз ще съм твоя на думи

Ти... умислен и тъжен...