1 июл. 2015 г., 20:48

Aз, врабецът

609 0 0

Врабецът кацна на върбата,

изпръхна с тяло, сетне полетя,

но друго бе решила днес съдбата

за тази клета порцеланова душа.

 

Затуптя сърцето с темпове стихийни,

за миг замръзна птичката горка

и усети как над мен и нея висне

търпеливата захватка на Смъртта.

 

С участта си вече примирена,

последно сбогом взима тя - 

със своя дом - върбата разклонена,

и спомен за просторни небеса.

 

Но в този миг безкраен

заражда се зловещ въпрос.

"Ето - птичката в капана е,

ето - давам ти я на поднос."

 

Но Ти сякаш мене чакаш,

последна дума сякаш имам аз -

да проявя отсъденото от съдбата,

да действам с предопределеността.

 

За миг загубил вяра, 

примката отпускам с длан,

но с тайна сила в мен узрява

величието на тоз объркващ план.

 

Сбогом на тъгата казвам,

хлопвам заредения капан..

.. И мигом с птичката политаме,

окрилени от Смъртта.

 

 

 

2012г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...