1.07.2015 г., 20:48

Aз, врабецът

606 0 0

Врабецът кацна на върбата,

изпръхна с тяло, сетне полетя,

но друго бе решила днес съдбата

за тази клета порцеланова душа.

 

Затуптя сърцето с темпове стихийни,

за миг замръзна птичката горка

и усети как над мен и нея висне

търпеливата захватка на Смъртта.

 

С участта си вече примирена,

последно сбогом взима тя - 

със своя дом - върбата разклонена,

и спомен за просторни небеса.

 

Но в този миг безкраен

заражда се зловещ въпрос.

"Ето - птичката в капана е,

ето - давам ти я на поднос."

 

Но Ти сякаш мене чакаш,

последна дума сякаш имам аз -

да проявя отсъденото от съдбата,

да действам с предопределеността.

 

За миг загубил вяра, 

примката отпускам с длан,

но с тайна сила в мен узрява

величието на тоз объркващ план.

 

Сбогом на тъгата казвам,

хлопвам заредения капан..

.. И мигом с птичката политаме,

окрилени от Смъртта.

 

 

 

2012г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...