21 нояб. 2008 г., 20:07

Аз знаех за тебе

829 0 7

Аз знаех за тебе когато го срещнах,

той двете с безкрайна тъга ни дари.

За тебе забравих, когато обикнах,

ти грешката моя сега ми прости!

 

Аз теб не пожалих, а него желаех,

поравно със теб самотата делях,

(от мене си тръгва, при тебе се връща)

тъй дълго със своята мъка живях.

 

Любовните думи дори и изричал,

лъжата, аз зная, била е за мен,

аз зная, че винаги теб е обичал

и с теб ще изпрати последния ден.

 

Сега мен ме няма... Обичай го свято!!

С теб всичко го свързва... и дом... и деца...

Прости ми, че знаех за тебе, когато

повярвах в безсмисленост, грях и лъжа!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Касабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта не пита... И аз съм го преживяла, много харесах!!!
  • преживяно, наистина силен стих..... простете ни, че знаехме за вас


    И двамата сме толкова "Много женени",

    че чак ми се иска да изкрещя.

    Защо не те срещнах преди време.

    А чак сега,

    чак сега.

    Романтична вечеря - на свещи,

    целувки с дъх на вино,

    изгарящо нежни копнежи,

    луксозен хотел

    и черно бельо.

    Любовта не е тук - между чаршафите.

    Някакъв силен нагон ни зове,

    искам да те грабна на някъде -

    не знам накъде.

    Ах, как - не знам накъде.

    Реалността на часовника - силно звъни.

    И пронизва душите.

    На съвест говори.

    Да си вървим у дома.

    Там ни чакат, нали?

    И вървим - но боли.

    Тези малки игри

    продължават - уви...

    Толкова

    "Много

    сме женени"


  • Тъжно, преживяно, силно написано, направо от сърцето!
  • Силно , искрено и тъжно.Знам,че не е моя работа,но.......мисля,че прошката трябва да я иска друг. Желая ти голяма нова обич.Поздрави
  • Много искрен стих!Дано получиш търсената прошка...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...